Мадлен Алгафари - истината отвътре           Казвам се Димитър Величков. Композирам и изпълнявам соло пиано музика - Нова Епоха (Ню Ейдж), класика и поп музика. Писател съм също на хумористични произведения. Работя, както всеки човек, и над личното си развитие, по отношение на което пиша и настоящия материал.    Потърсих, преди време, Мадлен Алгафари, за съдействие, относно моето лично развитие... Вместо това, ми се случиха критични сътресения, причинени от неграмотността, несъстоятелността и некомпетентността на Алгафари. С настоящето споделяне бих искал да предпазя хората, които имат готовността на сляпо и неподготвено да потърсят нейната "помощ" или тази на други, като нея... Нека разкажа кауза в детайли... Вероятно, има много хора на този свят, които бъркат понятията "експерт" и деец. Дейците, т.е. тези, които само се занимават с дадена област, не могат да се нарекат професионалисти. Ценно е да се занимаваш и да работиш по постигането на нещо добро, в дадена област, но титлите в същата тази област имат задължително конкретно съдържание и изпълненост, с което човек или разполага, или не.  В този материал разглеждам експертността, като такава, както и "работата" на Мадлен Алгафари, погледната отвътре... също и нужните човешки качества, които са нужни, за да се практикува една висша и високоинтелигентна професия, като психотерапевтичната... Анализа ми е насочен и по отношение на самата психологическа област, която ми е особено скъпа.   В настоящия анализ ще разгледам опита ми с  Мадлен Алгафари, за да разгледам отблизо детайлите и най-вече основните моменти, които разминават дееца от експерта. Методите на работа на Алгафари са, както ще стане ясно по-долу - шокиращо неудачни и подлагат на риск здравето на хората, които се подлагат на нейната терапия... Но моя анализ не набляга на осъждането, а на това  как ТРЯБВА ДА БЪДЕ (т.е. добрата, правилната страна на ситуацията).Давам Алгафари за пример, защото имам близки наблюдения от работата й по време на периода, в който търсех съдействие от терапевт, относно личното си развитие, а също, защото нейния случай представлява ярък контраст между експертността и неподготвеността, както и ясен показ за това, колко са важни тези най-силни човешки качества - воля, аналитичност, търпение и схематично мислене. Представям фактите безпристрастно и обективно, погледнати отстрани.   При мен се получи изключително шокиращо неприятна ситуация, защото, срещайки се с Алгафари, имах нещастието да попадна на един неквалифициран човек, лишен от уважение към собствената си професия и дълбоко убеден, че психологичното дело (област от най-висша човешка степен) е просто, лесно занимание и представлява свободна форма на опити с пациента на принципа "ако стане".   При Алгафари се наблюдава изключителна повърхностност на фактологичния поглед, както и усет за (илюзорна) абсолютна съвършеност в действията.  Ако Алгафари беше проницателна, тя щеше да види тези грешки в работата си, които ВИДЯХ АЗ . Грешки, заради които претърпях сериозни, неоправдани страдания в процеса ни на работа, заради които изгубих ценно време и сериозна сума пари.  Нейните подходи излагат на изключително голям риск пациента, а както моя случай показва - причиняват и сериозни вреди.   Нека се върна малко назад и разкажа за лошия опит, който почерпих.   Аз бях при нея с целта, да получа поглед отстрани и съвети за личното си развитие, от някого, когото смятах за просветен и опитен. Коментирам ситуацията, не само по отношение на експертността, като такава, а и заради това, че именно науката за човека и въобще смисъла на човека и неговото съществувание, са най-скъпото и най-ценното за мен. Анализирам също, по отношение на цялостното състояние на българската психология и на световната въобще.Защото Алгафари е следвала, както в България (Софийски университет), така и в чужбина (в Швейцария, Неорайхианска школа при Валдо Бернаскони). Надявам се, че нейните "методи" са в дълбок разрез с подготовката в Софийски университет, като действията й вероятно са образувани, най-вече в следствие на изкривявания, повлияни от въпросния  Бернаскони. Той явно, също смята, че човека и неговия живот, са метод на ОПИТВАНЕ И НА НАЛУЧКВАНЕ, на принципа "АКО СТАНЕ", без да се уважава опасността от ВЛОШАВАНЕ на пациента,породено от шокиращите липси на експертни, професионални качества и аргументи.    Ето какво срещнах, при работата си с Алгафари.   На първо място бях посрещнат от изключително неангажираното й поведение, подходящо за сладка раздумка на пикник или друго подобно мероприятие, отколкото за работа с човек и неговия личен живот. А и пикник не звучи толкова далеч от работата на Алгафари, с оглед на това, че тя си позволява да черпи пациента с разни  неща, по време на работа...нещо, което ме разсея и отклони от работния процес.   Неангажирания й тон, това звучене, което излъчваше послания, като "всичко е елементарно, лесно, ясно", "нямаш толкова какво да развиваш, имаш всичко", успя да ми внуши грешната нагласа, че действително съм изпълнен с прекалено ИЗЛИШНА амбиция (в просеца ни на работа аз бях и все още съм изключително амбициран, посветен и целеустремен, като личност). Целия мой извод, спрямо това неуважително поведение доведе до загуба на ценни месеци качествена работа... защото... аз повярвах и се отпуснах в работата си, вярвайки на "експертното отсъждане".  Чак месеци наред по-късно аз осъзнах, че всъщност негативите (за които ще спомена), които се случиха, не са част от терапевтичния процес, а са грешка в терапевтичния подход.Изключителна грешка е подобен поглед над човешкия живот и развитие, но...така се държеше "експерта", който бях длъжен да слушам...Думите на алгафари говореха едно, а тона й – друго. Интонацията, емоцията, с която работи, са буквално...разговорни, беседни, сладкодумни, внушаващи безпроблемие (т.е., че нямаш проблеми, което внушава... именно това)... емоции, удачни за разсейващ от натовареното ежедневие разговор, а не за една цяла човешка съдба, която стои срещу терапевта.Тона и отношението влияят не по-малко от думите. А дори - много повече. До този момент бях смятал, че тези негативи, това отпускане, това отслабване, което държанието й ми внуши (тъй, като аз повярвах)са част от процеса, т.е. един вид временната жертва, която аз трябва да дам в името на успеха.  Също смятах, че резултата би могло да дойде няколко месеца по-нататък, а не веднага, което беше също причина да чакам. Когато месеците, обаче, станаха доста, аз усетих, че процеса на работа не е преминал така, както трябва. Оказа се, че съм тежко увреден, с тежки поражения, върху волята, отношението, целеустремеността и най-вече концепцията че живота е важен - всичко, заради уродливото, било и неволно, внушение на един инфантил, наричащ се експерт - Алгафари. Всичко, заради този обществен етикет "експерт", на който всички, които отидат при нея, вярват.  От там нататък аз осъзнах каква вреда, каква щета (да не говоря за изгубеното време и пари) ми нанесе тя, само чрез ЕЛЕМЕНТАРЩИНАТА Й, облечена в посланието "експерт" и "експертна оценка". През цялото време си мислех, че действително нямам какво да постигам и ако имах, "експерта" Алгафари щеше да е по-сериозен, щеше да ми обърне повече внимание... дори щеше да ме изслушва достатъчно... Но Алгафари просто така си преживява нещата - неангажирано, безотговорно и елементарно. И дори не ме оставяше да се изкажа, не се вслушваше в думите ми за да ги анализира, а ми натрапваше някакви постулати, които смята, че са универсални и са еднакви за всички. Т.е. аз бях просто един от многото, попаднали "на конвейра на опитите" и ако стане - стане, ако не - Чао...да влиза следващия. По-нататък, месеци след това, вече, моя личен успех, постигнат със съвсем други подходи, ме накара да разбера, че тя (след, като аз самия съм успял и то сам) Е БИЛА ДЛЪЖНА ДА УСПЕЕ...нали е експерт...   До тогава смятах, че нещата, които трябваше да се работят с мен, са били прекалено сложни, за да се решат или че трябва време за да може действията ни да окажат влияние.   Оказа се обаче, че причината е бил елементарния, неправилен, несъстоятелен подход на Алгафари, защото в личното развитие, огромна роля играе МЕТОДА, ПО КОЙТО СЕ РАБОТИ...следователно, ако той е правилен, то същественото, което би могло да отнеме дълги години е, да се ОТКРИЕ ТОЗИ МЕТОД...именно затова трябва задълбочен, издържан, проницателен анализ, както и много борба, воля, отношение, както и експериментиране със самия себе си...НО САМ...А НЕ С НЯКАКВИ ГРЕШНИ ПОСТУЛАТИ, КОИТО НЕОРАЙХИАНСКА ШКОЛА ПРОПАГАНДИРА... Като например упражненията, в които трябва да крещиш, като дивак, увреждайки, както гласа си, така и психиката и поведението си. Уродливите упражнения за крещене и други форсиращи, аматьорско-експериментални опити с агресията , ми доведоха не само страдание и травми, а и дългомесечно цялостно увреждане, като умора, депресия ...нарушение в социалните ми контакти, увреждане на артистичната ми емоционалност (аз съм музикант), стрес, безсъние, увреждане на индивидуалните ми качества - воля, интелект, разсъдък. Малко по-нататък, получих и   симптоми на епилепсия, които може и да не са в следствие на тези изродни упражнения, които се случиха, но вероятно  са...   Първо, онова, което тези "терапевти" наричат успех, (относно други пациенти), не е доказано, че е успех. Защото би могло да е някакъв вид притъпяване, а не излекуване. Дори се явява много по-лошо, защото пациента остава с впечатлението и илюзията, че е излекуван, а това не е така (защото симптомите му биха могли да бъдат само притъпени, а болестта да не е излекувана изобщо). И така той никога повече няма да предприеме каквито и да е мерки, за да се излекува своя проблем или да развие своите качества, които "терапевта" го е заблудил, че е постигнал. Така пациента губи всякакъв шанс за реализация. Освен това в момента, психологията, като наука, е неовладяна, което значи, че вероятно има още факти, и то КОЛОСАЛНО ВАЖНИ, ТЯСНО СВЪРЗАНИ С НАСТОЯЩЕТО, които и сега съществуват, но все още не са открити. И тъй, като вероятно тези неоткрити все още неща са свързани с настоящето, то една манипулация над пациент, би могла, ако е неправилна ("терапевтът" няма как да знае кое е правилно, след, като останалите факти все още не са открити) да излекува например някакъв отделен сегмент в пациента, но поради неправилния подход, да е увредила други, много по-важни фактори от психиката на пациента (тъй, като не винаги са видими). И това, което днес се нарича "излекуван психичен проблем", всъщност да се окаже една, въпреки, че неволна - увредност и влошаване на пациента. Така, че никой още не е доказал че владее психологията, като материя, за да си позволява ДА СЕ МЕСИ В ЖИВОТА НА ДРУГИТЕ И ДА СИ ПРАВИ ЕВТИНИ ОПИТИ И ЕКСПЕРИМЕНТИ СЪС СТРАДАНИЕТО И СЪЩЕСТВУВАНИЕТО НА КОЙТО И ДА БИЛО ЧОВЕК. Такива експерименти, човек може да прави единствено и само със себе си.  Относно изключително важни неща от проблематиките, които се разглеждат при терапия, моите анализи, опит и експерименти в личното ми развитие и личните ми експерименти със самия себе си, сочат, че при Алгафари се пропагандират буквално обратни на истината, твърдения. Може ли (както Алгафари казва), съблазнението да е манипулиране? Съблазнявания човек да не би да няма воля, разсъдък, с който да прецени и отхвърли онова, което му се предлага при съблазнение?? Бъркането на съблазнение (съблазнението е свободно предлагане) и изкушаване на отсрещния човек (пряка манипулация и обезвластяване на отсрещния) са белег, че терапевта въобще не е наясно с основни индивидуални качества на индивида, като способност за преценка и воля за отказ, отхвърляне (в случая, отхвърляне от страна на съблазнявания, спрямо предлаганото от съблазняващия).   Друг момент, който ми оказа лошо влияние беше говоренето й на ти.  Тя не ми е никаква, че да ми говори на ти. Аз не съм длъжен да се сближавам с хора, които не харесвам. Да се развиваш и израстваш, неизменно е свързано с критерия да бъдеш независим и отделен от другите. И не можеш да говориш на ти, в развивен процес, в който трябва да развиваш в човека, който е дошъл при теб на терапия, едно от най-важните неща в процеса на лично развитие... а именно - индивидуалното обособение (не изолиране, а развитие съществуванието в собственото си поле, което е свързано с нормално, природно отдалечаване от другите и прекомерното гравитиране около тях). Този процес на израстване е свързан с едно природно, неизменно откъсване от всичко и всички, но не в смисъл на изолация, а изграждайки стабилен,  собствен свят и силното пребиваване в него. Защото, ако го няма това развиване на човека на мястото му - то света за него ще бъде само и единствено околното и околните.Можете да си представите що за личност е някой, който няма присъствие, познание и власт над собствения си живот и себе си, а вниманието му е насочено само към странични неща. Сила, и стабилност е да можеш да бъдеш независим, индивидуално свободен и разграничен от другите.   Това близко отношение на Алгафари, ми създаде допълнително забавяне и затруднение.  Някои го смятат за похват, в който се предразполага пациента, към доверие...Само че, не би следвало, след, като пациента сам е осъзнал и решил да дойде на терапия, да има допълнителни действия, към неговото доверяване. Той вече се е доверил.Защо ще си дава от времето и парите, за да се крие... ясно е, че ще трябва да споделя. Може би все пак, на някои им е труден терапевтичния процес, но на други не е. Дори някои пациенти да имат нужда от такова говорене на ти, други нямат. И за тези, които нямат подобна нужда, това говорене на ти е вредно, забавящо, дори може да внуши малоценност, тъй, като пациента би могъл да си каже, че не заслужава да го уважават и да му говорят на Вие. Аз отидох с ясното съзнание и заявка какво искам и нямах желание, нито време, за размотаване.Нямах нужда нито да бъда подготвян, нито от някакво специално отношение. Имах нужда от информация за начина по който да действам. Вместо това получих уклончиви разкази, голяма част от които бяха преразказ на други терапевтични случаи с други пациенти.Може би има връзка между хората, за да прилагаш на всички едни и същи похвати, но не винаги.Човек има своите индивидуални различия.   Един терапевт е длъжен да подхожда индивидуално, според случая на дадения човек, с когото работи.Не може всички да се слагат под един знаменател. Алгафари е наизустила някакви постулати, вероятно от Швейцария и ги повтаря абсолютно машинално и фиксирано, като робот, без капчица своя мисъл и свой интелектуален размисъл, смятайки, че всички хора са еднакви и при всички важи абсолютно едно и също. Буквално слага на "конвейра" всеки, който дойде при нея и... ако стане - стане. Ако не - случая се потулва, и бъдете сигурни... сред всички хвалби в пресата, няма никъде да прочетете за нейните шокиращи грешки, за хората, които са страдали безпричинно и дори са били увреждани в процеса на нейните изродни експерименти. Не може на всички хора да се подлагат едни и същи подходи. Най-малкото, хора, които са с различни проблеми, съответно имат различно състояние и диагноза и следва да бъдат правилно диагностицирани и да им се назначи правилната съответна терапия. Алгафари дори не си прави труда да анализира и диагностицира... Да,хората, като цяло, имат своята обща същност,но имат и своята индивидуалност и различия. И точно това е нещото, което би трябвало да се погледне с индивидуален, частен поглед за всеки отделен човек, с когото се работи. Може би по-блокиралите хора имат затруднения и при тях може и да се наложи такова предразполагане. Но аз лично отидох с целия си разум и интелект, търсейки отговори. Отговори, които тя не ми даде, а аз сам постигнах по-нататък. Обръщението й на "ти" донякъде ме накара да го счета и за неуважение, тъй, като би следвало, след, като не се познаваме, да си говорим на вие...но го сметнах за аргументирано, по смисъла на това, че е част от терапията. Нали експерта е експерт... трябва да се слуша. Само че... Зад понятието "експерт" стоят умения, знания, способности за правилно диагностициране на пациента, както и ясен план на лекуването му. А не ОПИТВАНЕ, НАЛУЧКВАНЕ и всякакви експерименти. Пациента не е опитно зайче. Ако такъв метод е единствения, от гледна точка на ситуацията...да, може да се предприеме риск, но ако изрично се ПРЕДЛОЖИ НА ПАЦИЕНТА ПРЕДВАРИТЕЛНО И ТОЙ САМ СЕ СЪГЛАСИ, а не да бъде заставян и още повече - унижаван, нараняван и увреждан. Едни евентуални негативни последици от подобно опитване, могат да бъдат поети, като риск, само от човека лично. Не може да се взема отговорността, вместо него, освен, ако терапевта не е сигурен, че това е единствения начин и си заслужава. Моята самостоятелна работа по-нататък обаче посочи, че нужните методи и въобще същността на цялата ситуация са съвсем други, съвсем различни от постулираните от Алгафари измислици. Терапевта е длъжен още в началото на терапията ДА ОБЯВИ СИТУАЦИЯТА, ПРЕДСТАВЯЙКИ НА ПАЦИЕНТА ДИАГНОЗАТА...а, ако тя не може да бъде установена или има възможност ситуацията да е нерешима сама по себе си - то терапевта пак е длъжен да въведе човека, с когото работи, в ситуацията, информирайки го подробно за положението. А не да се разбере чак накрая (след елементарните наивни опити) или още по-лошо - пациента сам да разбере в каква абсурдна ситуация и на какво абсурдно място е попаднал чак месеци наред, след това...    От друга страна, Алгафари е изключително  евтина, като светоглед... Представата й за важност (както на лошите неща - страдание, болест, така и за добрите - гордост, съществувание, сила, здраве) са евтини, елементарни - като на петнадесет годишно момиче... Самата тя въобще не знае авторитетността, дълбочината и фундаменталността на професията, с която се занимава. От друга страна,  в тона и силно личи малоценност, нищета, дребнавост, които биха могли да повлияят негативно и то много дълбоко над пациента.  Друг неприятен момент бяха груповите терапии. Те бяха изпълнени с ЕМОЦИОНАЛНО ПРОСТИТУИРАНЕ, а именно - социални упражнения в група с непознати, в които трябваше да влизам в една неприятна близост с чужди хора, които са отявлено отблъскващи (включително гушкане, прегръщания...защото такова беше упражнението)...всичко под шапката на смисъла от това да се жертваш в тези упражнения, за да се постигне развитие и успех в личен план.  Успех, който така и не идва. Проблема беше в това, че се сближаваш с някого, по един форсиран и изкуствен начин (близостта в живота е нещо, което лежи само на личен избор и критерий за отсрещния човек... а в групата бяха предимно неприятни, невротизирани, интелектуално ограничени и откровено изостанали във всякакъв аспект, хора, като бих искал да подчертая, че това не се отнася за всички). Имаше млади хора, които бяха дошли с цялата си любов и ценности, да търсят развитие и постигане на важни неща... Млади хора, които знаеха какво е ценността да съществуваш и да се бориш... Най-вече проблемът беше факта, че този изкуствен контакт става извън твоя копнеж, любов и порив, и трябва да се предложиш за близост против волята си. Именно затова го наричам проституция.  Може при някои хора да има ефект. Но вероятно при хора, които още не са развили индивидуалните си качества, емоционалността си, критериите си. Хора, на които все още им е все едно подобен вид взаимоотношения (с кого ще се сближат и по какъв начин). Аз лично се почувствах омърсен, почувствах, че ми е отнета индивидуалната свобода. Ако имаше ефект, може и да си заслужава да се поеме този риск. Но въпросът е, че "експерта" в случая си позволява да не предупреждава хората за неприятните емоции. А експерта е тозие този, който трябва да контролира ситуацията отговорно и с внимание. И затова пациента е този, който избира, но, АКО БЪДЕ ПРЕДУПРЕДЕН ЗА ТЕЗИ НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДИЦИ. Той не е експерт да знае какво може да стане...ако беше, нямаше да идва на терапия, а щеше сам да постига успехите. Аз не харесвах повечето от тези, които бяха около мен, в тези групови експерименти (с изключение на някои, които се открояваха със своята емоционалност и най-вече интелекта, с който присъстваха и подхождаха към случващото се).    Върха на тази ситуация, беше момента, в който трябваше (и то не заради мен,а в полза на друг човек) да  изиграя (да  преповторя) една травмо-ситуация на момиче, което беше преживяло сексуална травма от сексуален насилник. Аз трябваше, заедно с момичето да изиграя този насилник, с което да се преповтори ситуацията с цел - преодоляване травмата от страна на момичето. Аз, със цялата си нравственост и морал, никога през живота си не съм се чувствал толкова долно, толкова омърсен и унизен, колкото се почувствах, изпълнявайки това дело. Разбира се...бивайки убеден, че го правя за добро на момичето!  Бях подложен на принудата също така да изживея тежки, неприятни ситуации, виждайки ги отстрани. При едно от агресивните упражнения, едно момче изпадна в агресивна криза и освен, че беше неприятна емоция да съпреживея тази проява, трябваше да се почувствам и застрашен за собственото си здраве.  Алгафари възбуди неговата агресия, по изкуствен начин (с упражнение), но тази агресия изби и момчето обезумя, отиде в стаята и започна да чупи. Тази агресия можеше да се излее върху някой от присъстващите в групата. Трябваше да преживея и стреса от припадъка на едно момиче, което, вероятно не издържа на напрежението и припадна. Специално за агресията, подобни агресивни прояви могат и да се обърнат срещу околните, което би било фатално за тях... Аз не бях готов тогава за такива емоции и ги преживях изключително неприятно, стресиращо. Не бях предупреден. Ако бях - никога нямаше да се съглася да присъствам.    Не мога да подмина и истеричната, агресивна реакция на Алгафари, която, видимо раздразнена от нещо дребно и незаслужаващо внимание, се разкрещя на една от пациентките. Изпадна в истерия. Можеше и да посегне.  Това първо е недопустимо за терапевт, като поведение и второ - може да е изключително влошително за човек, който по начало е лабилен...и още повече,ако пациента е жертва и има травми, причинени точно от такова поведение, случило се някога около него.   Неприятните ми емоции, стреса, безсънието, прегракналия глас (от дивашкото крещене при агресивните упражнения), цялостната ми индивидуална отслабналост и дестабилизираност, които получих след терапията, най-вече от безмислените агресивни упражнения, които тя ме накара да правя, бяха изключително неприятни и болезнени.Пропуснатите ползи, които се случиха,заради това, че не работих сам през това време (което щеше със сигурност да е по-успешно) може да се окажат фатални.Аз работя постоянно със себе си и постигам много. Опита ме научи, че всеки ден е важен... всяка минута. Няма място за подценяване. Един грешен факт (примерно грешна нагласа), който остане да се поддържа по-дълго време, може да се окаже ФАТАЛЕН, защото е свързан с други неща...Защото е онзи разклон, който може да води човека в погрешната посока и като цяло да му причини заличаване на всичко, което е постигнал до този момент. И решаването на такъв проблем е нещо, от което зависят другите неща. Може нещо, което съм пропуснал да направя, заради ангажираността ми с Алгафари, да се окаже причина за нещо, което в същия момент (заради пропускането му) да съм загубил безвъзвратно, заради това, че съм пропуснал да работя сам. Например важно осъзнаване. Никой не е казал, че в личното развитие, решаването на проблеми и въобще - живота, човек разполага с безкрайно време. Имаме един живот. Каквото направим - това ще бъде. Ще станем на 80 години... ще се обърнем назад... и за каквото сме се борили и каквото сме постигнали - това ще видим. Ако човек има, примерно неоткрит психосоматичен проблем, който не се отработи навреме, това може да доведе до влошаване или до друг, по-сериозен, критичен проблем в телесното здраве.Или, ако човек има вече има развити начини и така развива важните информативни основи и поведение, над които работи, една такава негативна намеса, от страна на "експерт", като Алгафари, би могла да осуети или дълбоко да забави, дори да възспре, развитието на този човек.       Бих искал да отбележа, че това, за което разказвам в тази тема, са наблюдения от преди около 6-7 години. Не случайно разказвам чак сега, за тях. Досега, самия случай ми тежеше и изобщо не исках да се връщам към него по какъвто и да е начин.  При Алгафари, ситуацията сега, далеч може вече да не е същата. Нещо, в което дълбоко се съмнявам, защото тя вероятно е работила така от доста време преди това и то по един самоубеден, затвърден вече подход. Освен това, не смятам, че някой човек, отишъл при Алгафари, със сходен на моя случай, би реагирал при сходна, с моята, ситуация... Трудно би могло да се появи такава контра-реакция, защото хората са предимно пораженчески настроени, песимистични и приемат за даденост всичко, което се случи (особено думата на "експерта"). А и вероятно още в началото отиват на терапия със същия песимизъм.  Поне повечето вярвам, че са така (поне що се отнася до тези, с които бях там). Повечето от тях (не всички) тотално не знаеха къде се намират, какво правят и какво искат да постигнат.Те по скоро очакваха нещо да се случи само или изцяло да се появи отвън, отколкото да пребиваваха активно в процеса така, както аз участвах. Имам предвид, че едва ли са много хората, които биха направили въпрос от нередните неща, които виждат при терапевта, в случай, че ги забележат въобще.   Бих искал също да отбележа, че аз постигам огромен успех, АБСОЛЮТНО САМ, относно същите неща, в които Алгафари, по отношение на моя случай, се провали.    За всички подобни негативи, които изброих, пациента трябва да бъде предупреден, че могат да се случат, и вече той да реши как да постъпи, дали въобще да се подлага на терапия. Аз лично, нямаше да се подложа на терапия при такава несигурна ситуация, защото имам изключително силна природна връзка със себе си и разчитам на нещата, които чувствам сам...т.е. ако трябваше да се рискува, щях да го направя сам със себе си. В такъв аспект, терапевта е много по-ниско приоритетен, като решение, защото няма как да почувства по-добре онова, което човека би почувствал сам в контакта със себе си. Може да помогне с някои наблюдения, но...тези наблюдения така и не се случиха в тази "професионална" "консултация".  Държа да отбележа, че никого не упреквам и обвинявам. Аз посочвам само неправотата на самите факти, като такива и апелирам за по-нататъшната им превенция с цел осигуряване на безопасността на хората, които в бъдеще ще търсят съдействие по такъв начин. Алгафари и тези, като нея, са добронамерени, но по един шокиращо наивен, инфантилен и елементарен начин, което ги прави безхаберни, безотговорни, а от там - и опасни за хората.Те не само нямат достатъчно развити индивидуални качества, а са пълни с интелектуални грешки, които буквално изродяват целия процес на работа. Човека, който притежава нужните качества в достатъчна степен(воля, отношение и  аналитичност най-вече) е издържан, посветен, ЗАИНТЕРЕСОВАНО и ПРИВЪРЗАНО ТЪРПЕЛИВ (разбира се не изолирано от ситуацията, както биха си помислили някои, които не познават това качество)...но най-вече - той търси РЕДА, а не елементарното, локално, моментно бягство, изнизване, отърваване и спасение от лошата ситуация, както Алгафари и тези, като нея.   Модела на "работа", който нейната школа изповядва, според самите неорайхианци, е съкратен и цели по-бърза намеса, отколкото други методи. Само че, за да оперираш по такъв начин, или областта, с която боравиш, трябва да е относително лесна (сами си направете извод Психологията дали е такава), или да си изключително добър, като професионалист.  Аз вече посочих докъде доведе, поне в моя случай, нейната прибързаност и елементарност. Белег за нейното индивидуално отсъствие е и това, че тя се вкопчва сляпо във всички постулати, които е научила, без грам личен поглед и съмнение в тях... т.е. абсолютно, банално машинално преповтаряне и копиране. Най-вероятно, много от тези постулирани методи  ще се окажат грешни, или съпроводени от отделни грешни детайли.Ако не обичах толкова човека, като същество и науката за него, нямаше да ме ангажира толкова, настоящата ситуация. Всички подобни случаи, лежат на недостига въобще на тези качества (за които говоря и в книгата си "Вяра") - ОТНОШЕНИЕ, ВОЛЯ (което значи и присъствие) И АНАЛИТИЧНОСТ.     Ако обществото погледне сериозно на сходни казуси като този, примерно над корупцията и неподходящите политици, и съзре какви негативи се стоварват върху човека,  ще осъзнае, че са нужни моментални мерки.    Вероятно Алгафари ще каже, че постига с пациенти, все пак някакви резултати. Аз обаче ги поставям под съмнение - психологията е най-трудновидимата наука от всички.Защото в психиката на човек има подсъзнание. В подсъзнанието има процеси, които могат и да не се забележат.Те обаче са свързани с видимите, над които се работи. Ако едно нещо, на видимо ниво е постигнато, като терапевтичен резултат, то на подсъзнателно може нещо, много по-важно, но невидимо, да се наруши в следствие на неправилна работа с пациента. И като цяло, всички да си мислят, че е постигнат успех, а ситуацията на пациента (точно обратното) като цяло, да се е влошила, заради подсъзнателни неща, които така и остават невидяни. Така че, за какви научни и терапевтични успехи говорим, като нищо не е  напълно открито в психологията???Именно затова поставям под съмнение това, което "терапевтите" наричат "доказани хронологично, във времето, научни успехи".  Заради невидимостта на тематично свързаните подсъзнателни фактори, на преден план би излязло подобрението, а влошаването, което е много по-голямото, би могло да остане скрито. Психодейците, вероятно залагат на честотата и си казват, че защото при много пациенти и в много случаи (един вид редовно) се наблюдава такъв развой на събитията, значи е правилно. Само че, в научно-изследователски план, не е важна  честотата на наблюдението. Т.е. дори едно нещо да се наблюдава много пъти, това не е доказателство, че e така, както изглежда. Имам предвид, че Алгафари вероятно би казала, че методите, по които работи, са следствие на дългогодишни психо-изследователски опити,които са показали тези неща. Да, но да наблюдаваш една заблуда, една грешка, един интелектуален пропуск, дори и много пъти - това не го превръща в истина. Някога са наблюдавали и обсъждали много пъти и много дълго време и това, че земята е плоска. А във Франция, хора, които са били различни (вероятно с интелектуалното си превъзходство) и които вероятно са били прави в изказванията си, са били горяни на клада. Моя случай красноречиво говори за пропуски в експертността на "експерта". Някогашните хора дори са преминавали на следващия въпрос - какво има в края на тази плоскост (относно плоската земя), приемайки вече първия факт (плоскостта) за ясен, дори ДОСАДЕН за допълнителни разсъждения. Ето така и науката върви по един грешен път, а обществото продължава да вярва и да рискува живота си с едни самозванци, едни любители, самоназовали се учени. Раздават си дипоми и титли буквално, като топъл хляб, без въобще да си задават елементарните въпроси - "Сигурен ли съм аз, че това, което знам, е истина??" и " Сигурен ли съм аз, че това, което знам е всичко??Има ли още, от цялата научна схема???" Може ли човек, който знае само дадена част от науката, да се нарича учен ?? Те си казват - "Не виждам друго, значи няма друго". Да, но това, че не го виждаш, не значи че го няма и сега. Те си мислят, че когато някой направи научно откритие, открития факт започва да съществува от момента на откриването му. НЕ!!! Него вероятно го е имало и много преди това. И именно заради незнаенето му, са се получили тези травми, тези грешки в психотерапевтичния процес. Днешните психодейци явно смятат, че това са правилните методи да се работи само, защото виждат много пъти едни и същи неща. Едно е ясно.Те не правят разлика, между хипотеза и сигурен факт. Нямат чувство за паралелност и успоредност с НЕЗНАЕНОТО, за да се запитат дали има нещо, което не знаят, което да е И В МОМЕНТА част от работената ситуация. По този начин, наивното присъждане на дипломи, е много лесно и приятно. А при Алгафари, дипломата стои гордо окачена на стената...    Едва ли аз съм единствен пример за техния безумен модел на "работа". Вероятно има много други, които обаче не могат да съберат сили за да се противопоставят на този (както, между впрочем, и на други обществени и политически проблеми).    Експертната титла е ЗАДЪЛЖЕНИЕ...ТЯ ЗАДЪЛЖАВА да можеш и да знаеш, следователно да диагностицираш и да постигаш резултати. Ако самия казус, като диагноза, е нерешим - пак титлата задължава да искаш мнение и съгласие от пациента.Всичко, като област в този живот, е схема. Ти трябва да си сигурен, че това, което знаеш и можеш е достатъчно... което значи, че трябва да знаеш ПОНЕ ОТ ЧАСТИ незнаеното... за да можеш да съпоставиш и прецениш.Като така ще можеш да си сигурен, че непознаването на незнаеното няма да повлияе на твоята работа. Но как човек би знаел НЕЗНАЕНОТО, поне от части, като човека сам не предполага дори, че има важни неща, които все още не знае? Как дори да започне да ги търси ? Логично е, че е невъзможно, следователно експерт е този, който е овладял цялата материя.Единствения начин е този, който подготвя експерта и му дава диплома, (т.е. учителя) да е гарант, че онова, което ученика не знае, не е толкова важно и нужно, и може и без него поне на този етап, за да може ученика да манипулира и да си позволява да се меси в живота и психиката на хората. Т.е. пропуска не би бил фатален.Само че Алгафари, и такива, като нея, разглеждат пациента, като пластелин, над когото могат СВОБОДНО да експериментират и опитват, на принципа, АКО СТАНЕ. И респективно, ако стане - облагите са добре дошли (вкл. и в рекламен, относно "експерта" план), ако не стане...или още повече се влоши - ситуацията се потулва. Нещо, за което, бъдете сигурни, няма да прочетете сред хвалбите по вестниците... С тези редове искам да кажа, как в живота някои неща, като славата и високите претенции (заради парите, които се изискват при някои от "експертите" - Алгафари взимаше тогава 70 лв) могат да бъдат една лъжа. Както също и "препоръките" на прости хора, които нямат дори минимални критерии как трябва да бъде направена терапията(защото Алгафари вероятно я уважават и препоръчват такива, които нямат дори елементарен критерий и база за сравнение, но знаят... че е е известна).  По принцип, славата действително трябва да е белег за класа. Защото обществото е онзи отзвук, който чрез преценката си,трябва да оцени класата и да я издигне в обществен показ. Което значи, че една слава на някого, би следвало да е по-голяма от славата на негови колеги, като той се издига, защото е много по-добър от тях. Лошото е, че след, като Алгафари е най-известната в тази област, в България, значи няма качествена психология и качествени кадри в нашата страна, което е белег за изоставане. Вярвам, че с напредването на технологиите, достъпа ще се усили, а от там и интереса на българите. Вярвам, че те ще се насочат все повече към областта и ще засили техния индивидуален живот.  С този анализ, наблегнах най-вече на начина на мислене и подход към работата, което, вероятно, много хора в България, а и по света, имат и с който работят. Описах, разбира се, един от по-сериозните случаи, но важно е да се обърне внимание на основните причини за появата на тези грешки.А те са - недостиг в индивидуалността (присъствието), отношението и най-вече аналитичността (цялостната работа с факти).   Психологията е изключително интелигентна, аналитична и детайлна област. Строгото управление на тези детайли може да се осъществи само от човек със силно развити индивидуални качества, най-вече присъствието и проницателността, които са така необходими за цялостното овладяване на която и да е материя.         Димитър Величков   http://www.dimitermusic.blog.bg http://www.dimiterpsychoanalyse.blog.bg http://www.dimiterhumor.blog.bg  
9.апр.2014
Известно време след терапията,  когато осъзнах, че съм измамен, се обърнах към нея с искане на обяснение. Аз имам ПРАВО на това обяснение, като 1.Човек, който си е дал парите там и следва, срещу тези пари да му се даде диагноза и правилна манипулация. Или, ако тя е невъзможна или рискова - да се предупреди. 2.Като човек 3. Като гражданин на едно общество, към което тя има професионален ангажимент. Защото нейните дела не са самостоятелни там някъде си, в някаква стая... а са обществена отговорност към всеки, който понечи да потърси нейните услуги, заради титлата й на експерт, която я задължава да знае и може, и да диагностицира, лекува правилно. Отговорност на един психологически лекар е, да оперира и лекува, като трябва да има съответните задължителни умения и знания. След това ми обръщане към нея, тя не само не ми отправи адекватен отговор, ами се отнесе и неглижирано към мен и то с оглед на всичко, което ми причини. Явно, от удобния, в нейните очи, клиент, когото й беше приятно да приканва на уъркшопите, за да набъбва банковата й сметка, внезапно съм се превърнал в неудобния трън, който много лесно и бързо й се иска да отхвърли и да забрави. Ваша остава преценката какво отношение, съпричастност и човешка грижа има тя към пациентите си, а и към хората въобще. Още в началото на работата трябваше да ми представи диагноза, план на лечение и рисковете от неуспех и евентуални травми, дори риск от влошаване.  Такива мерки нямаше. Аз сметнах, че не трябва сега да ги назове, а накрая - след терапията... защото би могло да е част, от терапевтичния подход. След терапията обаче, пак нищо не чух. Сметнах (още вярващ, че процеса протича правилно), че трябва да мине малко време, за да може процедурите да окажат своя ефект. Време мина, видях, че нищо не се получи, а напротив - влоших се и получих депресия и други увредности. Но тъй, като имах други, странични причини, които ми отнемаха целия капацитет на негативо-носимост, реших да оставя нещата така, поне на този етап, за да не се натоварвам. През тези години аз започнах да композирам и изпълнявам авторска музика... мислите за тези неща усещах, че ме претоварват и не исках да рискувам нито работата си, нито здравето си... И колкото й да плюят някои, че е било отдавна, казуса важи с абсолютна сила и сега.  Сега се чувствам в удачно състояние, да се върна към тези, тежки от емоционална страна, за мен, моменти...  Самата Алгафари може би през годините е забелязала грешките си и ги е отстранила през този период, в което се съмнявам.Изрично написах, че това, което представям е относно тогава.Дали и сега е актуално, вече тя е длъжна да отговори пред обществото, защото е и морално, и професионално отговорна пред него. Но къде е? Защо се крие ? Защо не ми получих нормално обяснение, още по време на терапията, както и след това ?? Защо не дойде тук в този блог да даде адекватно обяснение, не само пред мен, а и пред обществото защо крещи истерично, защо пациенти припадат в нейни сесии и защо вменява вина, като тя самата говори за тази вина, че е психопатен и увреждащ фактор ?? Защо не дойде да покаже въз основа на какви аргументи и доказателства стои нейното самочувствие и дързост да се вмесва в живота на хората ? Или какво... може би ние хората трябва да считаме едни невротици, едни истерици за професионалисти, на които да се доверим... И после, ако стане инцидент и влошаване на човек, заради непрофесионалността на терапевта, всичко да се потули и по вестниците да продължим да си четем елементарните хвалби на хора, които не знаят какво е силен човек и ясен, авторитетен и аргументиран изказ...   Липсата на адекватно обяснение, още по време на терапията, както и след нея, когато се обърнах в последствие към нея, говори ясно, че тя бяга. Усетила е, че е натясно, защото вероятно не са много ощетените пациенти, които ще се противопоставят след това на казуса, както мен, и това й е направило впечатление, разваляйки удобната схема, в която тя конфортно се е настанила, и то отдавна.Т.е. да си взима пари срещу евтини и елементарни действия, след които, ако не се постигне резултат или дори се влоши пациента, всичко се потулва и... да влиза следващия. Нормален терапевт трябва да каже "Направих така и се получиха тези неща, защото това беше единствения начин. И най-вече шанса за успех, в тази рискова ситуация, беше по-голям от шанса за провал и травма. Т.е. целта заслужаваше този риск". Да, само че моите подходи и похвати на себеработа, които сам съм открил за себе си, се оказва, че носят успех, а похватите на "специалиста", който трябва да е наясно с нещата, се оказа, че не само не носят успех, а причиняват увредност. Нещо, което Алгафари вероятно отново няма как да обясни, защото не е квалитетна.   И тук на все-анти настроените, ще кажа да не ми говорят за експерти и експертни оценки, които били единствения фактор, който да оцени какво съм преживял и как съм се почувствал, защото аз зная какво и как чувствам, и не ми трябва някой да ми каже какво, кога и как постигам и преживявам. Освен това има и друго нещо... Алгафари често говори за вменяването на вина (основен, според нея, травмо-момент)... в същото време, от тона й се усеща именно това... упрекна мен, а в последствие на уъркшопа упрекна и едно момиче... И то точно по начина, който самата тя преподава, като грешен... а именно - на лична основа. Алгафари пропагандира, че болестния, невротичния упрек е онзи, който засяга цялостно личността на този, когото сезираш, а здравия - онзи, който посочва само и единствено самата грешка, без да накърнява личнстта... Алгафари не само нападна цялостно, личностно, както мен, така и едно момиче, ами в случая с момичето директно изпадна (поради дребен повод) в агресивна истерия и се нахвърли садистично и отмъстително (крещейки) над момичето, именно внушавайки й лична вина. Всички в залата останахме като попарени.      Относно обясненията, които дължи... Тя не само ми дължи на мен обяснения, след всички изродщини, които се случиха, а съобразно негативите в работата й, които изброих, дължи на обществото, а и на колегите си, аргументация и доводи, с които да докаже, че  е в удачно състояние да упражнява тази професия и че в работата й, всичко е наред, въпреки тези случаи. Интересно как, един човек, би могъл да упражнява тази сложна професия, когато тотално му липсва умение за самоконтрол, самодисциплина и контрол над тези изключително деликатни и специфични, дори опасни ролеви игри, съдържащи агресия. Но аз се съмнявам въобще в експертността и в сигурността на постулатите, на които се основава. Тя и такива, като нея, дължат на обществото някакво доказателство, че действията й са аргументирани и доказани. Аз задавам въпроса - КАК ТЯ Е СИГУРНА, ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО Е ЧЕЛА, Е ФАКТ??ДА НЕ БИ РАЙХ, ЮНГ И ДРУГИТЕ НЕ МОГАТ ДА ГРЕШАТ? КАКВО, КАТО ТЕ СА ПЪРВИТЕ И ОТ ТЯХ ПРОИЗТИЧА ВСИЧКО, КОЕТО Е НЯКАКЪВ ВИД ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЛАСТТА НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА НАУКА? КОЙ Е КАЗАЛ, ЧЕ ДА СИ ПЪРВИ, ЗНАЧИ, ЧЕ СИ ГОСПОД БОГ В НАУКАТА? ФРОЙД БИЛ БАЩАТА НА ПСИХОЛОГИЯТА... КОЙ Е ДОКАЗАЛ ИСТИННОСТТА НА ВСИЧКИ НАУЧНИ ПОСТУЛАТИ? ДА СИ ПЪРВИ МОЖЕ ДА ЗНАЧИ ТОЧНО ОБРАТНОТО (КАКТО В ДРУГИ ОБЛАСТИ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ) - А ИМЕННО, ЧЕ СИ НАЧЕНКА, ЧЕ СИ ОЩЕ В ЗОРАТА НА РАЗВИТИЕТО... А РЯДКОСТТА НА ТЕЗИ ХОРА, Т.Е. ЧЕ СА ЕДИНИЦИ И ЧЕ ДРУГИ НЯМА КАТО ТЯХ, СЪЩО НЕ ЗНАЧИ НЯКАКЪВ АВТОРИТЕТ... НАПРОТИВ... ЗНАЧИ ЧЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ХОРА, КОИТО ДА ОБРАЗУВАТ И РАЗВИВАТ ЕДИН НАУЧЕН СОЦИУМ, В КОЙТО ДА ИМА ВЗАИМНИ, ВСЕОБЩИ БЕСЕДИ, АНАЛИЗИ И ДОПЪЛВАНИЯ ОТ ВСЯКА ЕДНА ОТДЕЛНА ЛИЧНОСТ, ОТНОСНО ОБРАЗУВАНЕТО НА ТАЗИ НАУКА... НЯМА ДОСТАТЪЧНО ХОРА, КОИТО ДА СЪПОСТАВЯТ СВОИТЕ АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ, ЗА ДА ОБМЕНЯТ ОПИТ И ТАКА ДА СЕ ОТКРИВАТ ГРЕШКИТЕ. А ТОВА, ЧЕ В ОБЩЕСТВОТО НЯМА ХОРА КАТО МЕН, КОИТО ДА ДАДАТ ГЛАСНОСТ, ЗНАЧИ, ЧЕ АКО ТЕЗИ ХОРА ДЕЙСТВИТЕЛНО ГРЕШАТ И НЕ СА ГОТОВИ ДА ЛЕКУВАТ, ТО ОБЩЕСТВОТО НИКОГА НЯМА ДА УЗНАЕ И ДА РЕАГИРА НА ТАЗИ ОПАСНА ЗА ЗДРАВЕТО ФОРМА НА ПСЕВДОНАУЧНИ ОПИТИ И ЕКСПЕРИМЕНТИ... И ХОРАТА НАИВНО ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ХОДЯТ И ДА РИСКУВАТ ЗДРАВЕТО СИ.130 ГОДИНИ СА МНОГО КРАТЪК ПЕРИОД, ЗА ДА НАЧЕНЕ, ДА СЕ РАЗВИЕ, ЧЕ И ДА СЕ ЗАВЪРШИ ЕДНА ВЕЛИКА НАУКА, КАТО ТАЗИ. НЕКА, АКО НЕ СЪМ ПРАВ, ДА ИЗЛЯЗАТ ВСИЧКИ, КОИТО СЕ САМОНАЗОВАВАТ ЕКСПЕРТИ, ПРЕД ОБЩЕСТВОТО И ДА МЕ ОБОРЯТ...  ДА ПОСОЧАТ ПРЕД ОБЩЕСТВОТО КАК И ОТКЪДЕ СА СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО ЗНАЯТ Е ЦЕЛИЯ НАБОР ОТ ФАКТИ (ПЪЛНАТА СХЕМА... ЗАЩОТО НАУКА ЗНАЧИ ЗАВЪРШЕНА СХЕМА ОТ ФАКТИ, А НЕ НЯКАКВА РАЗЛЯТА, РАЗТЕГЛИВА БЕЗКРАЙНОСТ. И ИЛИ Я ВЛАДЕЕШ - ИЛИ НЕ!) НЕКА ДОКАЖАТ ЧЕ  НЯМА СЪЩЕСТВЕНО ВАЖНИ ФАКТИ, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ ПАРАЛЕЛНО И В МОМЕНТА, НО КОИТО ТЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ ПОЗНАВАТ... НЕКА ДОКАЖАТ ЧЕ СА ЗАВЪРШИЛИ ПРОЦЕСА НА ОБРАЗУВАНЕ НА НАУКАТА И СА ГО ОВЛАДЯЛИ. ДА, ОБАЧЕ ТАКИВА КАТО ТЯХ, ВЕРОЯТНО, КОГАТО БЪДЕ ОТКРИТ НОВ НАУЧЕН ФАКТ, ТЕ СМЯТАТ, ЧЕ ТОЙ СЕГА СЕ Е ПОЯВИЛ. И ЧЕ НЕ Е ТОЛКОВА ВАЖНА СЪСТАВНА ЧАСТ ОТ НАСТОЯЩАТА ПСИХОЛОГИЯ, А Е ВИДИТЕ ЛИ - ЕКСТРА, С КОЯТО Е ПО-ДОБРЕ.НЕ Е КАЗАНО, ЧЕ Е ЕКСТРА. МОЖЕ ДА Е НЕЩО СЪСТАВНО, КОЕТО ТАКИВА, КАТО АЛГАФАР, НО МОЖЕ И БЕЗ НЕЯ, ЗАЩОТО, "НИЕ ВЕЧЕ СМЕ Я ОВЛАДЯЛИ И УСВОИЛИ НАУКАТА". И, НЕ СА ПРЕДПОЛАГАЛИ, ЧЕ ТОЗИ ФАКТСЪЩЕСТВУВА И СЕГА, И Е СЪЩЕСТВУВАЛ И ПРЕДИ, БЕЗ ТЕ ДА ГО ЗНАЯТ, И ЧЕ Е ВАЖНО ДА ГО ЗНАЯТ, ЗАЩОТО Е НАУКАТА... САМО ЧЕ ПО-ЛЕСНО Е ДА СИ РАЗДАВАТ ТИТЛИ И ДИПЛОМИ, ПЪК КАКВО, КОЛКО И ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ - НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.    Още нещо, по отношение на обяснението, което Алгафари ми дължи... Комплексираните хора и дребните души сега ще кажат "Кой си ти, че тя да ти дава каквито и да било обяснения "? И те ще кажат така, защото вероятно проектират върху ситуацията, собствените си комплекси за малоценност, нищожност и индивидуална импотентност. И няма как дребната душа да се изправи и да каже " Аз имам права... аз заслужавам адекватно лечение и това здравето ми да бъде пазено" . И, съдейки по себе си, дребната душа смята, че и аз съм никой, като тях и следва да си мълча. Е... аз не съм от тези... Аз ценя, както моето здраве и права, така и това на другите хора и искам да защитя, както себе си, така и тях. Затова написах този блог, за да се даде гласност, а също и в него да вземат участие интелигентни хора, които могат да разсъждават и анализират, и биха взели участие в този своеобразен форум. Така че, (към сериозните четящи тези редове) - уважаеми имащи отношение по този и други държавни казуси в България - пишете... Нека има постове, нека има и други гледни точки, нека има диалог. Иначе четем само постове на дълбоко неудовлетворени, възвръщателно и отмъстително (и унижаващо) настроени хора, които не само нямат какво да кажат, а й нищо не са разбрали от темата. Аз пиша, че ми е говорила на ти, а в поста чета "не е възможно да ти е  говорила на ти..." . Значи този, който го е написал този пост, е бил там в момента на случая и е видял, какво е станало, а аз съм сънувал или нещо съм бил зле със слуха. Интересно тогава как свиря с този слух...   Относно клаузите за секретност и конфиденциалност при терапията - Когато при терапевта има подобни признаци, будещи съмнения в обществото за професионалната му състоятелност, то следва да се даде обяснение. И ако не даде, както е в случая - значи няма как обществото да се доверява на един псевдотерапевт, който се крие. В такива случаи не може и няма как да се уважава секретността, защото има нещо, което я трябва, заради много по-високата си важност, да застане отгоре...а именно, факта, че се поставят под риск и опасност хора. Как, уважаеми читатели, трябва да третираме човек, който се представя за специалист, а всъщност крещи, като обезумял, в чиято работа пациент припада, трети  полудява и отключва агресивна криза, а четвърти получава депресия и други увреждания, след нейните "терапевтични" намеси, без каквото и да е предупреждение, че тази терапия може да доведе до там??? Може би трябва да й се възхищаваме на Алгафари ?!!    do majnmu6: Папагалите Алгафари ги сложи към края на нашата работа. Да, дразниха ме, но смятах, че е част от терапията и въпреки дразнението, са за добро.После обаче се оказа, че не са имали никакъв ефект. Само с дразнението останах. Относно конфиденциалността - ако действително, Алгафари не съумее да се защити от моето сезиране, значи действително е сгрешила и следва да се вземат мерки. После -  вие от къде решихте,че не съм й го казал всичкото това, в очите на Алгафари? Защо говорите, без да мислите??Казал съм й го и то отдавна. И тук не става дума за някакви мои отношения с нея, а за реда, който е нарушен при нея. Когато вие преживеете страдание и увреждане (или ваш близък, или вашето дете), от подобен случай, няма толкова лесно и смело да говорите за престижа на терапевта, който се бил уронвал. Защото този престиж на Алгафари никога не е бил доказан... напротив - сега е най-изобличен и най-разкрит, повече от всякога. Защото сега тя трябва да излезе и да се защити - нещо, което вероятно не може, защото няма уменията и знанията и вероятно въобще не е знаела какво прави с пациентите си. Т.е. престижа й може да се окаже нищо повече, от един мащабен пи ар. А, щом ви се струва, че нищо конкретно не пиша, явно или не разбирате български език, или понятията "травма", "страдание" и "депресивно увреждане", нищо не ви говорят. Пишете, че не знаете каква е моята история ?? Значи наистина не схващате смисъла на блога. Първо, не пиша негативно за личността Мадлен Алгафари, а само за професионалната и същност. И пиша, за да се даде яснота, с която да се предпазят хора, а не от злоба, отмъстителност и нищета, които явно текат във ВАШИТЕ вени. Не само не сте на интелектуалното ниво на настоящия анализ, ами губите времето на четящите, с безпочвените, неаргументирани и съвсем несъответстващи с текста, постове. Това, което излагам аз не са просто мнения и впечатления, а отговорна позиция на човек, който, за разлика от вас, има отношение към негативите в тази страна. ДИРЕКТНО СЕ НАХВЪРЛЯТЕ ВЪРХУ МЕН, БЕЗ НИТО ДА СТЕ ВНИКНАЛИ В СЪЩНОСТТА НА СИТУАЦИЯТА, НИТО ДА ИМАТЕ ЕЛЕМЕНТАРНА АРГУМЕНТАЦИЯ, С КОЯТО ДА ЗАЩИТИТЕ НЕЛЕПИТЕ СИ ВЪПРОСИ. Това, което казвам, не може да е уронване престижа на Алгафари, защото не е измислица, а неща, които хора, които са били там, могат да докажат. Явно във вашето съзнание, тя е някаква висша форма на съвършенство. А това, дали вашето гражданско бездействие и незаинтересованост ме засяга - да, определено ме засяга. Защото заради вас и такива, като вас (чалгари, мързеливци и други хора, които мислят повърхностно и евтино, и нямат отношение, грижа към проблемите на България), в България продължава да бъде зле.  После "... да получа необходимото внимание...". Явно си мислите, че търся някакъв вид собствена специалност... явно проектирате и пренасяте собствените си нужди от такова внимание... После... говорите, че съм излагал Мадлен Алгафари... това, че говоря тези неща за нея, не е никакво неправомерно излагане, защото тези неща са факти, за които аз имам свидетели... В случая аз давам гласност на един казус, който трябва да бъде изваден на светло, в името защитата на хората. Явно ви е близка Алгафари може би, и се чувствате някак лично засегнат...  такива, като вас, вместо да поемат отговорност за негативите, веднага гледат да ги зачеркнат, за да се отърват от тях...  Тя причинява на хората страдание, а видите ли - аз съм дръзнал да посегна над "съвършената", "божествена", "неприкосновена" Мадлен Алгафари... После наричате тезата ми - несъществуващ факт. Наричате страданието и мен, като личност - несъществуващ... значи, или живеете в някакъв сън, или разсъдъка определено не е една от най-добрите ви черти. После "всеки се бил вкарвал в подобни състояния сам...". Тези мои проблеми се получиха точно, непосредствено след агресивните форсиращи упражнения на Алгафари - ясен знак, че произтичат именно оттам.       Дo sekvoya: Нямало факти... Вие вероятно чакате някой да умре и едва тогава за вас това би било някакъв факт... И за какви експертни оценки ми говорите? Трябва да дойде някой експерт, за да потвърди, че съм страдал ли ??? Първо, как би могъл... ще използва машина на времето за да се върне в конкретния момент ли ? Или ще бръкне дълбоко в душата ми и ще види някакви белези там... Те елементарни повърхностни белези не могат да видят, в работата си, а какво остава за подобни операции...И второ - за какво е нужна странична, допълнителна оценка, било то и от експерт ?? Да не би да халюцинирам нещо и да не мога сам да видя и усетя какво се случва и какво чувствам ??? Аз притежавам изключително развита емоционална и интелектуална връзка със себе си - нещо, което е основа, на което лежи професията ми на музикант. После - какво значи "травмираност и нежелание за работа в групата " ? Аз бях един от най-мотивираните там... За какво желание ми говорите ?Смятате, че ще си дам парите за нещо, което не желая да правя ли??? После, ако не съм бил подходящ, заради състоянието си, за дадена терапия, то именно терапевта е този, който трябва да диагностицира и оцени състоянието ми - дали е подходящо за такъв вид терапия. След, като не го е направил - значи отговорността и пропуска са били негови. После - кой сте вие и как от дистанция разбирате дали аз се развивам успешно или не ? Да нямате някакви телепатични способности, че давате оценка за моята самостоятелна работа, развитие и личен живот  ?? А дали само експерт може да оцени дали Алгафари е експерт...  днес всеки, който назубри една камара лекции в Софийския университет, после се нарича експерт. А дали е наистина такъв ?? Ако тези инциденти, които се случиха при Алгафари, ви изглеждат много експертни - това си е ваше мнение. Аз призовавам всички, които се наричат експерти, да докажат своята експертност. Да докажат, че постулатите, на които се основават, са действително истина и са доказани. Да докажат, че владеят цялата материя, а не само част от нея.  Не разбрах за какво питане по сто пъти за всяко докосване, говорите... Никой нито нещо ме е питал, нито е разговарял с мен относно самия процес на терапия.  Алгафари ми налагаше  едни и същи постулати, като робот, в продължение на около 10 сесии и това е... Нито е говорила, какво може да се постигне от работата ни... нито ме предупреди за рисковете... нито нещата, които твърдеше, че ще се получат, от упражненията, се получиха... После казвате, че никой не ме е накарал да стоя насила и да правя каквото и да е било... Напротив... точно измамната й титла на експерт ме подчини, измамвайки ме, че е наистина експерт... и заради тази измама и подвеждане, пострадаха и здравето ми, и парите ми, и времето ми... Титлата експерт е дългът, който тя имаше към мен ... дългът, който 10 сесии чаках тя да оправдае... вместо това, тя ме пускаше на конвейра, по най-безотговорния начин, наред с всички други, на принципа "ако стане"... после дори елементарен аргумент не извади, защото... просто не разполага с такъв.  

12.apr.2014 12.42h

До kremenas:

Здравейте, Кремена... помня ви добре... Вие, както за съжаление и вероятно много други хора, вероятно смятате тази материя "Психотерапия" за нещо свободно, стоящо извън задължителни научни рамки и норми. Само че "Терапия" и "Терапевт" значат "Лекуване" и "Лекар"... Следователно говорим за систематизирана наука, която има своето начало и край... и съдържание. И терапевта (Лекаря), или познава и владее това съдържание, или не. Алгафари  се обявява пред обществото именно, като такъв лекар, което я задължава да действа по съответните експертни методи. По принцип - да... всеки има право да се откаже, когато си поиска. Но това отказване не прави присъствието на пациента там, свободно избираемо.  Т.е. пациента отива и се отдава в сигурните ръце на един специалист, който следва, съобразно титлата му, да знае какво прави. Ако един пациент сам можеше да разпознае кога една терапия е удачна за него, и кога - не... то той значи има вече някакви сведения за науката психология. Тогава, защо не се лекува сам ??!!! Респективно, пациента отива там именно за да търси умението и знанията на терапевта. И какво значи "не харесвам терапията и си тръгвам"??? Да... на мен не ми хареса терапията, но смятах, че тези неприятни моменти са част от нея - жертвата, която аз трябва да дам, в името на успеха. И смятах, че въпреки тези неприятни моменти, терапията си протича, както трябва... От къде аз, или друг човек, бих могъл да зная, че там се случват непредвидени, неовладяни, вредни неща ??? Илюзията и подвеждането от страна на Алгафари продължи дори след терапията - тъй, като тя нищо не ми каза, като обща картина и обща епикриза, за това, което се е случило в нашата работа... и аз останах с впечатлението, че трябва резултатите да се появят известно време след това. Но те не се появиха. Появиха се след това. И какво значи " за мен тези уъркшопи бяха резултатни"?? За вас може и да са били, но за други - не. Ако ВИЕ бяхте претърпяли травми и увредности, нямаше да говорите, че е резултатен. И след, като Алгафари има пациенти, с които не постига успех, значи това сочи за проблем в нейната работа. Това не е просто ей така да си го опитваш и ако стане - супер, а ако не - чао, кой от където е... Това би следвало да е експертно влияние с професионални похвати, които трябва да лекуват.ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!! Освен, ако ситуацията в пациента е такава, че не може да се излекува или има риск. И ако не може да се излекува или има риск, експерта е длъжен да предупреди пациента. Такава практика не е НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ДЕЛО да се съберат някакви хора в зала и да се подлагат на експерименти, видиш ли, за да се узнае кога и какво става в психологията. Така, че експерта не би следвало да узнае В ПОСЛЕДСТВИЕ дали метода работи или не, а ДА ГО ПОЗНАВА ИЗНАЧАЛНО И ДА ЗНАЕ ДАЛИ ЕДИН ПАЦИЕНТ, СЪОБРАЗНО РАЗЛИЧНИТЕ СЪСТОЯНИЯ, В КОИТО ПАЦИЕНТИТЕ ИДВАТ НА ТЕРАПИЯ, Е ПОДХОДЯЩ ЗА ТОЗИ РОД ТЕРАПИЯ.  Освен това, би могло да се окаже заблуда, че тази терапия е била резултатна за вас. Може, дори да е постигнато нещо видимо от нея, други, невидими, но много по-важни подсъзнателни структури от вашата психика, да са увредени. И като цяло, да сте излязли от терапията с увреждане, за което дори не подозирате... тъй, като не го виждате, защото би могло да е дълбоко подсъзнателно. Не казвам, че има такова, но си представете, че в момента, когато Алгафари се разкрещя и изпадна в агресивна криза, вменявайки вина на едно от момичетата, вие подсъзнателно сте попили част от тази вина ?? Я си представете, че дадени агресивни случки от форсираните агресивни упражнения, са упражнили стрес или друга несъзнавана реакция в психиката ви, която дори може да даде проявление чак след години... И не знам въз основа на какво вие вярвате на една жена, която  получи такава агресивна, буквално клинична агресивна криза... и то упражнявайки болен модел на поведение, за който самата тя говори... а именно - вменяване на вина !  Вие, както и много други хора, вероятно просто приемате Психологията за някаква свободна материя. Като пострадате - вие или близък човек, или детето ви - ще се замислите за това какво е наука (със съответните експерти) и какво - свободна материя. Свободна материя е... самостоятелната работа на човек с него самия. ТАМ човек може да си експериментира със себе си и да избира сам начините и похватите за решаване на проблемите си и за развитие. Така че Алгафари може да си ги прави тези експерименти само със себе си. Иначе отговаря пред обществото и закона !!!  


 

Защо, "не знам".

До maimun6...
Не зная какво сте чели... по-конкретно и ясно от това, едва ли бих могъл да го представя... Директно на въприсите ви:
"Защо съм написал това"... От казаното от мен, мисля, че е достатъчно ясно защо съм го написал. Искам хората да знаят на какъв риск се излагат, в работата си с некомпетентни самоназоваващи се за учени, хора... Явно за вас е нормално, здравето на човек да се руши и после да няма никакъв отзвук и последствия.
После - къде прочетохте, че съм се съгласил доброволно с условията и методите на Алгафари ? Аз отидох при нея, като при един експерт, към когото очаквах да окаже професионалните си умения. Чак след около 10 безмислени срещи с нея, всъщност стана ясно, че тя няма нужната квалификация и не владее изцяло материята, за която твърди, че е експерт. Как мога аз, предварително, да знам, че нещата там не са наред ? Аз чаках търпеливо през тези около 10 сесии да се случи нещо, но вместо това, се оказа, че има само негативи. И, ако сте прочели внимателно, щяхте да видите, че аз, до края, тълкувах тези негативи, като жертвата, която трябва да дам, в името на резултата. А такъв нямаше... то не бяха комплекси, то не беше неуважително отношение спрямо мен тогава... на всичко отгоре и някакви папагали ми крякаха зад гърба и ме разсейваха - уж сложени "за добро" според "професионалните" възгледи на Алгафари. Психологията е интелигентно и проницателно, концентрирано и далновидно, от към умения в терапевта, дело... а там тя само дето не извади храна да обядва, докато траеше сесията...
После - терапевта е публично отговорен към нас - хората, които предоставяме здравето си в неговите ръце (очевидно - рискувайки го). Така, че ние сме в пълното право да търсим сметка дали терапевта си върши работата - както заради самите нас, така и спрямо други хора, които биха пострадали по същия начин, ако не са предупредени.
Аз не излагам лични виждания, а обективния анализ на всеки средно интелигентен човек, който би бил свидетел на гаврите, които се случват там.

До maimun6...
Питате се как ми е докарала смущения и дискомфорт... Истината е... Случи се непосредствено след онези форсиращи агресивни упражнения, които ме накара да правя ( и то заедно с други хора)... Всеки път, след тях, се чувствах депресиран, стресиран, дори физически умалял... Имах и нарушения в съня, целия трепех, чувствах стрес... Ако смятате, че е нормално...?? Ако ме беше предупредила, никога нямаше да се подложа... Но тук не става и толкова дума затова, защото общо взето тези неприятности отшумяха известно време, след това.Въпроса е трактовката и концепцията на терапевта... Представете си, че от тези евтини експерименти "на сляпо" се получи в човека дефект, който е много по-сериозен и се прояви чак след години... Но явно за вас, по-важен е псевдо-етичния език в интернет, отколкото да се говори за това.
Алгафари, като не може да лекува - да не посяга. Да си прави експериментите със себе си.
После... не ви разбрах за какво отхвърляне ми говорите... Изглежда не схващате ситуацията... Аз нямам лични отношения с Алгафари и не виждам къде се разбрали нещо за отхвърляне... Просто титлата й задължава да лекува и помага на хората, а ако има риск да не се получи - то да ги предупреди.
А кой съм аз, че да съдя... Аз не съдя. Аз обръщам внимание на един сериозен казус, както всеки отговорен човек би следвало да постъпи. За това, защо го пиша чак след толкова години - вече казах. Дали тогава или сега - казусът е същия, крие същите опасности. Тогава имах достатъчно негативни преживявания и не желаех да се товаря с още, особено с оглед на неприятните преживявания, които претърпях там. Някои хора чувстваме, разсъждаваме, и умеем да отстояваме, за разлика от вас...
А заради такива, като вас, които си траят и живеят и мислят повърхностно, евтино, сервилно и робски настроено, България никога няма да тръгне напред.

Има само оценки и никакви достоверни факти, каквито биха били: вашето състояние преди и след терапията - експертно становище; вашето състояние днес - експертно становище; вашите отношения терапевт-пациент и от другата гледна точка. Всеки, познаващ неорайхианския подход, би разбрал, че трудно сте преживял опитите в група, но това може да се дължи на собствената ви травмираност и нежелание за работа в тази насока... Това не е нито добро, нито лошо, просто е възможност. На пръв поглед прави и впечатление твърдението "аз се справям сам успешно". Ами не ви вярвам. Точно психологията ще ви даде отговор защо - 95% от психиката е несъзнавана. И не на последно място - кой е проф. Бернаскони, експерт ли е той, коя е Алгафари и експерт ли е тя може да даде оценка САМО друг експерт. В противен случай ще трябва да си приготвите много пари, с които да ги обезщететите за уронване на престижа и доброто им име... От статията се вижда, че използвате понятието пропуснати ползи - питайте този, който ви го е казал, колко пари ще ви струва тази знойна помия, излята в интернет. Да не говорим, че задължителното правило за работа в група е конфиденциалност - е, не лъжете, че не сте се съгласил с това. Не лъжете, че не сте знаел какво е неорайхианството. Тамо питат по сто пъти за всяко докосване - никой не ви е карал насила да стоите да правите каквото и да било. Та така... Тичайте при психиатър за удостоверение за психично здраве и при адвокат да ви каже колко струва словоблудството ви в интернет.

По-нататъшните си постове, ще пиша ,ако не като коментар, то като допълнение(с дата) към основната тема по-горе. Има някакъв проблем с панела.

Здравейте Димитър, прочитайки поста, имах нужда да напиша моята гледна точка като участник в уъркшопа, за който пишете . Разбирам, че Вие сте видял и преживял опитите по този начин. Но моите спомени са други - в опитите всеки един от нас имаше правото да каже "да" или "не" на участието си, било то като директен участник, или като наблюдател. Така, както Вие участвахте в чужда история, така и групата участвахме в работата по Вашата лична история. И естествено е, че всеки от нас носеше там емоции, които бяха предмет на работата - при някои силни, при други по-слаби, но важни за всеки. Аз, лично, смятам, а може и да греша, но за да участваме там и да не упражним правото си да откажем да влезем в опити, по всяка вероятност сме имали някаква потребност да участваме. Каква? Всеки може да отговори за себе си. Със сигурност сме били като участници полезни един на друг - всеки със споделената си емоция. За мен този уъкшоп беше изключително резултатен. Мисля, че какво правим с придобитото познание и опит и как го ползваме в по-нататъшния си живот след уъркшопите е лична отговорност на всеки зрял човек. С уважение, Кремена.